Green Peas

НАЦИОНАЛНА БРАНШОВА ОТГАНИЗАЦИЯ „ГОРСКО СТОПАНСТВО“ ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТНОСНО: Отмяна на Заповед № РД-49-196/21.05.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите за въвеждане на режими и ограничения при провеждането на сечи във вековни гори. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, Уважаеми членове на Национален съвет по горите, На основание чл. 167, т. 1 и чл. 168 т.13 от Закон за горите и във връзка с чл.2 и чл.7, т.2 и 3 от „Вътрешните правила за устройството и дейността на националния съвет по горите“ предлагаме да издадете заповед за отмяна на Заповед № РД-49-196/21.05.2021 г. (изменена със Заповед № РД 49-398/16.09.2021 г.) поради следните МОТИВИ:

1. Липса на научна лесовъдска обоснованост: Ограничението от 30% на предвиденото ползване във високостъблени гори над 100 години не е обвързано с конкретното здравословно състояние на насажденията. Според становища на Лесотехническия университет и Института за гората – БАН, механичното спиране на сечите пречи на естественото възобновяване и влошава устойчивостта на горите към биотични и абиотични фактори.

2. Несъответствие с нормативната уредба: Ограниченията не произтичат пряко от действащите Горскостопански планове и програми, одобрени по законов ред, което създава правна несигурност и административни трудности при тяхното изпълнение. Bcледствие на въведените със заповедта ограничения в ползването на горите над 100 години, държавните горски и ловни стопанства търсят други алтернативи за запазванс ползвания обем по ГСПл на най-търсената категория едра строителна дървесина, като същото се постига чрез комплектоване на допъл нителни насаждения, вкл. от по-ниския клас на възраст 80-100 години. Същото на практика измества равномерността и постоянството в ползването, които са критерии за устойчивото стопанисване на горите. Поради предвидената равномерност с горскостопанското планиране този подход може да бъде решение само в краткосрочен период от една или максииуи две години. Видно от практикуваните начини на стопанисване на зрелите гори и прилаганите лесовъдски системи, това темпо се очертава и в следващите години, което е гapaнтирано от 10-годишните горскостопански планове. От друга страна - административното намаляване с 30% на обема на средногодишното ползване по ГСПл от високостъблените гори с възраст над 100 години оказва изключително негативно влияние и в процеса на планиране, при комплектоването на размера на ползването според изчислените варианти за своевременно възобновяване на високостъблените насаждения и на норми на ползване от възобновителни сечи. Невъзможността да се набере такъв устойчив във времето вариант/норма измежду научнообоснованите в лесовъдството, и нормативно заложени с Наредба 18, обрича нашите най-ценни високостъблени гори на застаряване, респ. на разстройване и влошаване на цялостното им състояние, води до загуби на ценен стопански ресурс, който никой не може и не иска да компенсира.

Дори само в този аспект, въведения със заповед на министъра режим на ползването в горите, който противоречи на докуент от по-висш ранг (Наредба 18 за ГИ и Планиране в горите), го прави нищожен (!)

3. Значителен обхват на съществуващите защитени територии и режими - Следва да се отчете, че в Република България вече е налице изключително висок дял на територии с въведени ограничителни режими:

• защитените територии по Закона за защитените територии обхващат около 6 % от горите (резервати общо всички - 90 на брой, с обща площ около 81645 хектара и национални паркове – 3 бр - около 193050 ха)

• защитените зони от екологичната мрежа обхващат над 55% от горите (около 35% от територията на страната)

• обявените вече със Заповед на Министъра на МЗХГ от 2016 и 2020 г "Гори във фаза на старост" в държавни горски територии (110 хил. ха),

• към тях е редно да се вземат предвид и добавят и други 5% от площта на горските територии, които отговарят на изискванията на Националния FSC стандарт на България за управление на гори (около 75% от ДГТ са сертифицирани по този стандарт) Без припокриванията, само строго защитените горски територии възлизат на около 385 хил.ха, или почти 10% ( 9,76 при 3955683 ха ГТ съгласно 1 ГФ 2025г) По повечето от цитираните показатели България е сред водещите държави в Европа. В рамките на тези територии вече са въведени редица ограничения, свързани с:

• провеждането или забрана на сечи

• режима на стопанисване

• опазването на местообитания и видове В този контекст въвеждането на допълнителни общи ограничения, без анализ на кумулативния ефект, на практика въведоха свръхрегулация.

4. На 09.06.2022 г. в заседание на Националния съвет по горите (НСГ}, основните дебати бяха относно Заповед № РД-49-196/21.05.2021 г. Извършеното гласуване в зала показа, че без 1 глас, всички останали гласуваха за отмяна на заповедта, като се ангажираха да внесат допълнително своите мотивирони писмени становища за частичното изменение или пълната отмяна на тази заповед. Изпълнителна агенция по горите подкрепи частично предложенията на представителя на МOCB в НСГ в частта сформиране на междуведонствена работна гpyпa с участието на представители от горската администрация, MOCB, ИГ при БАН и ЛТУ, с цел изготвяне на предложения до Министъра на земеделието и министъра на околната среда и водите, свързани със стопанисването и опазването на горските екосистеми и местообитания, притежаващи характеристики от значение за EC, в съответствие със Стратегията на EC за горите за 2030 г. Именно това виждане е възприето в подготвения проект за отияна на Заповед № РД 49-196/21.05.202 1 г. на Министъра на МЗХГ, изменена със Заповед N° РД49- 398/16.09.2021 г на министъра на МЗХГ и е предложено създаване на междуведоиствена работна гpyпa със задача на база наличните данни за горите да изготви предложения до Министъра на МЗХГ и Министъра МОСВ, свързани със стопанисването и опазването на горските екосистеми и местообитания, притежаващи характеристики от значение за EC, в съответствие със Стратегията на EC за горите за 2030 г. Становището на Министерството на эемелелието относно мерките за защита на горите, като цяло и в частност на вековните гори беше, че същите следва да бъдат дългосрочно регламентирани и въведени при изготвянето на областните планове за раавитие на горските територии и конкретизирани при изготвянето на горскостопанските планове, съобразно възприетите дефиниции. Въвеждането на ограничения за ползването на дървесина от горите на възраст над 100 г. с горецитираната заповед не води до постигането на целите за защита на първичните и старитегори, определени със Стратегията на Европейския съюз эа горите до 2030 г., тъй като голямa част от тях са били предмет на активни горскостопански дейности, което не позволява да бъдат отнесени към тези категории гори. Изменението на действащите правни норми с временни аднинистративни актове не кореспондира с желанието на Министерството на зеиеделието за дългосрочно и устойчиво стопанисване и управление на българските гори. https://www.parliament.bg/pub/PK/50445647-254-06-1851.pdf

5. Липса на компенсаторни механизми Съществен проблем е, че за вече въведените ограничения:

• собствениците на гори, включително държавата, не получават адекватни компенсации

• ограничителните режими водят до пропуснати ползи без финансово обезщетение В този смисъл въвеждането на нови ограничения допълнително задълбочава този дисбаланс.

6. Нарушаване на принципа на многофункционалност Съгласно действащото законодателство, горите следва да изпълняват едновременно:

• екологични

• икономически

• социални функции

Предложението води до съществено ограничаване на стопанското ползване и социалната картина по места, без да отчита необходимостта от баланс между тези функции. Засегнатите браншови организации заедно с представители на научните среди и представители на СМИ многократното обсъждаха последствията от действието на въпросната заповед върху многобройните си членове основно от дървопреработвателната и мебелната промишленост (вт.ч.: Научната конференция в гр.Троян на 16.06.2022, пресконференции в клуб „Перото“ в НДК София на 11.10.2023 г и в БСК на 23.01.2026 г организирани от БКДМП).

7. Правни аспекти

Предложението въвежда допълнителни ограничения в сектор, който вече е обект на значителна регулация и висок дял защитени територии.

Следва да се отчете и текущото тежко икономическо състояние на горския сектор, както и усложнената макроикономическа среда в страната, характеризираща се с нарастващи рискове от икономическо забавяне и рецесия. В този контекст въведените допълнителни ограничения върху стопанската дейност в горите задълбочава негативните икономически тенденции, ограничава приходите в сектора, респ. инвестициите, и би оказало неблагоприятно въздействие върху заетостта и регионалното развитие.

Заповед № РД 49-196/21.05.202 1 г. на Министъра на МЗХГ, изменена със Заповед N° РД49- 398/16.09.2021 г не съответства и на принципа на пропорционалност, тъй като предвижда въвеждане на значителни ограничения без адекватна оценка на въздействието върху засегнатите икономически субекти. Налице е несъразмерност между преследваните цели и средствата за тяхното постигане. 

Допълнително, предложените мерки не отчитат принципа на икономическа обоснованост и устойчивост на публичните политики, доколкото водят до ограничаване на дейности с доказано значение за устойчивото развитие на горите, съгласно критериите за устойчивост нa FOREST EUROPE, вкл. без наличие на компенсаторни механизми.

В подкрепа на горното следва да се има предвид трайната и последователна практика на Върховния административен съд, както и императивните изисквания на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съгласно които:

• по чл. 6 АПК административните актове следва да бъдат съразмерни (пропорционални) спрямо преследваната цел и възможните въздействия;

• по чл. 7 и чл. 13 АПК органите са длъжни да действат при истинност, обоснованост и прозрачност, като изяснят всички релевантни факти и обстоятелства и отчитат интересите на заинтересуваните лица;

• по чл. 59, ал. 2 АПК актовете следва да съдържат ясни, конкретни и пълни мотиви;

• съгласно чл. 146 АПК липсата на компетентност, съществените нарушения на административнопроизводствените правила, противоречието с материалния закон и несъответствието с целта на закона и подзаконовите актове са основания за отмяна.

В съдебната практика последователно се приема, че:

• административни актове, въвеждащи ограничения, подлежат на строг контрол за пропорционалност и съразмерност;

• липсата на пълни, конкретни и проверими мотиви е самостоятелно основание за отмяна;

• неизвършването на надлежна оценка на въздействието и несъобразяването с всички засегнати интереси води до незаконосъобразност;

• въвеждането на общи и недиференцирани ограничения без оглед на регионалните и фактическите особености противоречи на принципа на пропорционалност.

В редица решения съдът приема, че налагането на тежки ограничения върху стопанска дейност без доказана необходимост, без анализ на алтернативи и без баланс между обществения и частния интерес представлява превишаване на оперативната самостоятелност. При така изложените обстоятелства, настоящото предложение, както и действащата заповед, създават сериозни предпоставки за:

• съществено нарушение на административнопроизводствените правила;

• противоречие с материалния закон;

• несъответствие с целта на закона.

Всичко това обуславя висока вероятност от отмяна по съдебен ред при евентуално оспорване.

С оглед на изложеното, съществува реална и непосредствена възможност оспорваните административни актове и/или техните изменения, вкл. действащата Заповед N° РД49-398/16.09.2021 г в настоящия ѝ вид, да бъдат отменени от съда като незаконосъобразни.

Заповедта създава риск от съществен дисбаланс между екологичните цели и икономическата устойчивост на горския сектор и следва да бъде отменена.

В Заключение:

Следва да се отчете, че действащата заповед N° РД49-398/16.09.2021 г в настоящия ѝ вид поражда сериозни въпроси относно своята научна лесовъдска и екологична ефективност, пропорционалност и практическа приложимост, поради което е налице основание за нейната отмяна или цялостно преразглеждане, с избягване на противоречия с нормативни актове от повисш ранг.

Уважаеми г-н МИНИСТЪР,

Във връзка с гореизложеното, предлагаме:

ДА издадете заповед за отмяна на Заповед № РД-49-196/21.05.2021 г., изменена със Заповед N° РД49-398/16.09.2021 г, като разпоредите на Изпълнителната агенция по горите изготвянето на нови, научно обосновани указания за стопанисване на старите гори.

За НАЦИОНАЛНА БРАНШОВА ОТГАНИЗАЦИЯ „ГОРСКО СТОПАНСТВО“

„БУЛПРОФОР - Браншово сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи в България“ с ЕИК: 130423167, представлявано от Антоний Стефанов Стефанов

„Асоциация на горските фирми в България“ с ЕИК:175064982, представлявано от Иван Стайков Пенков,

„Сдружение Горски сектор“ с ЕИК:208117630, представлявано от Тодор Димитров Топалов,

„Форест БГ – Браншова организация на физически и юридически лица извършващи дейности в горския сектор в България“ с ЕИК 176653617, представлявано от Георги Христов Георгиев

Председател на УС;
Инж. Антоний Стефанов