Green Peas

Възражение срещу предложение за изменение на заповед за горите

ДО
МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
ЧРЕЗ НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ПО ГОРИТЕ

 

 

ВЪЗРАЖЕНИЕ
 

относно предложение за изменение на Заповед № РД-49-196/21.05.2021 г.

 

Уважаеми г-н Министър,

Във връзка с внесеното предложение за изменение на Заповед № РД-49-196/21.05.2021 г., изразявам следното мотивирано възражение:

I. Общи съображения

Считам, че предложението във вида, в който е представено, нарушава баланса между екологичните, икономическите и социалните функции на горските територии. Макар целите за опазване на биологичното разнообразие да са легитимни, предложените мерки са непропорционални, недостатъчно обосновани и практически трудно приложими.

II. Конкретни възражения

1. Липса на обоснованост на фиксирания праг от 10%

Въвеждането на задължителен минимум от 10% гори във фаза на старост не е подкрепено с:

• анализ на въздействието върху горския сектор
• икономическа оценка
• регионална специфика

Единен процент не отчита различията в:

• възрастовата структура на горите
• природните условия
• степента на вече съществуваща защита

2. Значителен обхват на съществуващите защитени територии и режими

Следва да се отчете, че в Република България вече е налице изключително висок дял на територии с въведени ограничителни режими:

• защитените територии по Закона за защитените територии обхващат около 5% от горите
• защитените зони от екологичната мрежа обхващат над 56% от горите (около 34% от територията на страната)

По тези показатели България е сред водещите държави в Европа.

В рамките на тези територии вече са въведени редица ограничения, свързани с:

• провеждането на сечи
• режима на стопанисване
• опазването на местообитания и видове

В този контекст въвеждането на допълнителни общи ограничения, без анализ на кумулативния ефект, създава риск от свръхрегулация.

3. Липса на компенсаторни механизми

Съществен проблем е, че за вече въведените ограничения:

• собствениците на гори, включително държавата, не получават адекватни компенсации
• ограничителните режими водят до пропуснати ползи без финансово обезщетение

В този смисъл въвеждането на нови ограничения допълнително задълбочава този дисбаланс.

4. Несъответствие с европейските политики за ролята на горите

Съгласно Новата горска стратегия на Европейския съюз до 2030 г., изрично се подчертава:

• приносът на горите към целите на Европейската зелена сделка
• ролята им в биоикономиката
• необходимостта от запазване на множеството екосистемни и икономически услуги, които те предоставят

В допълнение, в редица стратегически документи на ЕС се акцентира, че:

• горският сектор представлява ключов елемент (крайъгълен камък) в прехода към
  • климатично неутрална
  • ресурсно ефективна
  • конкурентна икономика

Предложението въвежда мерки, които ограничават стопанското използване на горите, без да отчита тази стратегическа роля на сектора и необходимостта от балансиран подход.

5. Нарушаване на принципа на многофункционалност

Съгласно действащото законодателство, горите следва да изпълняват едновременно:

• екологични
• икономически
• социални функции

Предложението води до съществено ограничаване на стопанското ползване, без да отчита необходимостта от баланс между тези функции.

6. Практическа неприложимост и административна тежест

Предвидените изисквания създават значителни затруднения:

• кратък срок за идентифициране на значителни площи
• неяснота при определяне на „потенциал за старост“
• задължение за постоянна актуализация

Това предполага:

• формално изпълнение
• нееднакво прилагане
• повишен административен ресурс

7. Игнориране на ролята на активното управление

Предложението не отчита, че:

• активното стопанисване може да подобрява структурата на горите
• младите насаждения имат съществен принос към въглеродния баланс
• управленските намеси могат да ограничават рискове като пожари и болести

8. Потенциални негативни екологични и санитарни последици

От екологична и санитарна гледна точка, прилагането на допълнителни ограничения и забрани създава риск от:

• насилствено ограничаване на естествените възобновителни процеси
• застаряване и влошаване на здравословното състояние на насажденията
   
• увеличаване на риска от инвазивни растителни видове
• повишена уязвимост към природни бедствия (ветровали, снеговали, пожари) и биотични повреди

На практика се създава ограничение върху възможността за провеждане на навременни лесовъдски мероприятия.

9. Необходимост от научнообоснован и адаптивен подход при климатични промени

Климатичните промени вече оказват съществено влияние върху състоянието на горите и изискват активни, гъвкави и научнообосновани мерки, каквито предложението не предвижда.

10. Икономически и социални ефекти

Не са отчетени последствията върху:

• заетостта в горския сектор
• дейността на държавните предприятия
• местните икономики

III. Предложения

С оглед на изложеното, предлагам:

1. Да не се приема предложението в настоящия му вид.
    
2. Да се извърши цялостен преглед на действащата Заповед № РД-49-196/21.05.2021 г. с оглед нейната ефективност, приложимост и съответствие с икономическите и екологичните реалности.
    
3. Да се обсъди необходимостта от нейната отмяна или съществена ревизия, предвид натрупаните практически затруднения и противоречия в прилагането ѝ.
    
4. Да се изготви задълбочена оценка на въздействието (екологична, икономическа и социална).
    
5. Да се разгледат алтернативни подходи, включително по-гъвкави и адаптивни механизми за управление на горите.

IV. Заключение

Предложението въвежда допълнителни ограничения в сектор, който вече е обект на значителна регулация и висок дял защитени територии.

Следва да се отчете и текущото тежко икономическо състояние на горския сектор, както и усложнената макроикономическа среда в страната, характеризираща се с нарастващи рискове от икономическо забавяне и рецесия. В този контекст въвеждането на допълнителни ограничения върху стопанската дейност в горите би задълбочило негативните икономически тенденции, би ограничило приходите в сектора и би оказало неблагоприятно въздействие върху заетостта и регионалното развитие.

Предложението не съответства и на принципа на пропорционалност, тъй като предвижда въвеждане на значителни ограничения без доказана необходимост и без адекватна оценка на въздействието върху засегнатите икономически субекти. Налице е несъразмерност между преследваните цели и средствата за тяхното постигане.

Допълнително, предложените мерки не отчитат принципа на икономическа обоснованост и устойчивост на публичните политики, доколкото водят до ограничаване на дейности с доказано значение за националната икономика и регионалното развитие, без наличие на компенсаторни механизми.

В подкрепа на горното следва да се има предвид трайната и последователна практика на Върховния административен съд, както и императивните изисквания на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съгласно които:

• по чл. 6 АПК административните актове следва да бъдат съразмерни (пропорционални) спрямо преследваната цел;
• по чл. 7 и чл. 13 АПК органите са длъжни да действат при истинност, обоснованост и прозрачност, като изяснят всички релевантни факти и обстоятелства;
• по чл. 59, ал. 2 АПК актовете следва да съдържат ясни, конкретни и пълни мотиви;
• съгласно чл. 146 АПК липсата на компетентност, съществените нарушения на административнопроизводствените правила, противоречието с материалния закон и несъответствието с целта на закона са основания за отмяна.

В съдебната практика последователно се приема, че:

• административни актове, въвеждащи ограничения, подлежат на строг контрол за пропорционалност и съразмерност;
• липсата на пълни, конкретни и проверими мотиви е самостоятелно основание за отмяна;
• неизвършването на надлежна оценка на въздействието и несъобразяването с всички засегнати интереси води до незаконосъобразност;
• въвеждането на общи и недиференцирани ограничения без оглед на регионалните и фактическите особености противоречи на принципа на пропорционалност.

В редица решения съдът приема, че налагането на тежки ограничения върху стопанска дейност без доказана необходимост, без анализ на алтернативи и без баланс между обществения и частния интерес представлява превишаване на оперативната самостоятелност.

При така изложените обстоятелства, настоящото предложение, както и действащата заповед, създават сериозни предпоставки за:

• съществено нарушение на административнопроизводствените правила;
• противоречие с материалния закон;
• несъответствие с целта на закона.

Това обуславя висока вероятност от отмяна по съдебен ред при евентуално оспорване.

Наред с това, предложението противоречи и на принципа на правна сигурност и предвидимост, доколкото въвежда съществени ограничения без ясни, стабилни и дългосрочно предвидими правила за прилагане, което създава несигурност за адресатите на акта.

Липсата на достатъчна яснота и стабилност в регулацията е в противоречие с утвърденото изискване административната дейност да гарантира предвидима правна среда, особено в сектори с дългосрочен инвестиционен и стопански цикъл, какъвто е горският сектор.

С оглед на изложеното, съществува реален и непосредствен риск предложените изменения, както и действащата заповед в настоящия ѝ вид, да бъдат отменени от съда като незаконосъобразни.

В този си вид предложението създава риск от съществен дисбаланс между екологичните цели и икономическата устойчивост на горския сектор и не следва да бъде приемано.

С оглед на изложеното, следва да се отчете, че не само предложеното изменение, но и действащата заповед в настоящия ѝ вид поражда сериозни въпроси относно своята ефективност, пропорционалност и практическа приложимост, поради което е налице основание за нейното цялостно преразглеждане, включително в посока на отмяна.

 

                   С уважение:
                   инж. Даниела Петкова
                   Булпрофор, член на УС
                   29.04.2026г