МОТИВИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

на Заповед РД49-196/21.05.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите

за въведено 30% ограничение върху ползването на дървесина

от възобновителни сечи във високостъблените гори на възраст над 100 години

Настоящите мотиви обосновават необходимостта от изменение на Заповед РД49-196/21.05.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която се въвежда ограничение от 30% върху обема на планираното ползване от възобновителни сечи във високостъблените гори на възраст над 100 години. Изложените аргументи са систематизирани по групи - лесовъдски, правни и икономически - и се основават изцяло на актуални данни за състоянието и управлението на горския фонд в Република България.

Действащата правна уредба предоставя изчерпателна нормативна рамка за устойчивото стопанисване на горите. Съгласно чл. 101, ал. 3, т. 2 от Закона за горите министърът на земеделието, храните и горите приема наредба, с която се определят условията и редът за провеждане на сечите. В изпълнение на тази разпоредба е издадена Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите. Горскостопанските планове и програми се изготвят, актуализират и приемат при условия и по ред, определени с Наредба №18/2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, след което се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. В хода на приемането им горскостопанските планове подлежат на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони по реда на Закона за биологичното разнообразие.

Реализирането на въведените ограничения е в пряка колизия с разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, съгласно която изпълнението на горскостопанските планове за горските територии - държавна собственост, е основен предмет на дейност на държавните предприятия по чл. 163. Сечите в горите се провеждат единствено съгласно предвижданията на одобрените горскостопански планове и програми (чл. 45, ал. 1 от Наредба № 8/2011 г.), с което принципното законово изискване за научнообоснованост и планомерност на горскостопанската дейност е гарантирано. Ограничението, въведено със заповедта, не е обвързано с одобрените горскостопански планове и не следва тяхната логика. В резултат двата механизма за регулиране на сечите трудно могат да се прилагат едновременно по последователен и ефективен начин.

1. Застаряване на горите и влошаване на физиологичното им състояние

Ограничаването на дейностите в зрелите и дозряващите гори неизбежно води до повишаване на средната им възраст, намаляване на производителността (прираста), забавяне на възобновителните процеси и повишаване на пожарната опасност. Тези процеси са документирани и представляват неоспорим лесовъдски факт: в букови гори над 140 години, а в елови и смърчови - дори под 120 години, се наблюдава характерно загниване на стария дървостой, съпроводено с неравномерен, но интензивен възобновителен процес. Прекратяването на сечите в тези насаждения води до силно потискане или компрометиране на естественото им възобновяване.

Данните са категорични: само за последните пет години в държавните естествени високостъблени гори на възраст от 121 до 140 години е отчетен отрицателен прираст от 0,8 куб. м/ха/годишно, а при горите над 141 години — 1,4 куб. м/ха/годишно. Загубите от прираст надхвърлят 200 000 куб. м годишно. Тенденцията е устойчива и задълбочаваща се, а продължаването на ограниченията ще доведе до необратими последици за здравословното и физиологичното състояние на засегнатите насаждения.

2. Нарушаване на принципа за равномерно и устойчиво ползване

Устойчивото ползване на дървесина от горите се гарантира при равномерно разпределение на общата площ на горите в 20-годишните класове на възраст. Данните към 31.12.2025 г. сочат, че от общо 1 415 817 ха естествени високостъблени насаждения — държавна собственост — 397 181 ха (28 %) са на възраст над 100 години.

Вследствие на въведените ограничения държавните горски и ловни стопанства са принудени да търсят компенсиращи алтернативи, като предвиждат ползване от допълнителни насаждения от по-ниския клас (80-100 г.). Практическият резултат е изместване на равномерността и постоянството в ползването - критерии, на които е изграден принципът за устойчиво стопанисване на горите. Дейността се дестабилизира в основите си, а именно това поставя под риск дългосрочното опазване на горите.

3. Увеличаване на риска от пожари и влошена поддръжка на горски пътища

Натрупването на мъртва дървесина в резултат на ограничените сечи води до реално и измеримо увеличаване на пожарния риск. Тази зависимост е установена научно и потвърдена от практиката. Едновременно с това ограниченията водят до намалена поддръжка на горските пътища, тъй като финансирането на тези дейности е пряко свързано с приходите от дървесина. Влошената достъпност затруднява аварийното реагиране при възникване на горски пожари - а именно зрелите и презрели насаждения са най-уязвими при пожар.

Следва да се подчертае, че в случай на горски пожар горите от нетни поглътители на въглерод се превръщат в мощни източници на CO₂. Следователно рисковото задържане на пожароопасни количества мъртва биомаса в гори над 100 години пряко застрашава и климатичните цели, в името на чието постигане се отстояват исканите ограничения.

4. Приложими лесовъдски системи и тяхната ефективност

Прилаганите в страната лесовъдски системи гарантират, че при извеждане на окончателната фаза на възобновителните сечи на съответните площи ще остават налични гори на възраст между 20 и 60 години. Провеждат се сечи с дълъг възобновителен период от минимум 30 години, което осигурява непрекъснато изпълнение на екосистемните функции на горите, включително поддържане на видово биоразнообразие и формиране на разновъзрастова структура - белег на устойчива и резистентна гора.

В подкрепа на ефективността на действащите лесовъдски системи говорят и данните за последните пет години: залесените държавни горски територии са нараснали, лесистостта се е увеличила  до 35,3% (2025 г.), а площта на естествените високостъблени гори над 101 години е нараснала с 2 466 ха - тенденция, която обективно отразява резултатността на прилаганите лесовъдски системи за устойчиво стопанисване. Годишните окончателни сечи в зрелите гори са извеждани на средна площ от едва 340 ха годишно — нищожна спрямо общата площ.

5. Въглероден баланс и климатични последици

Причините за намаляване на нетното поглъщане на въглерод от горски територии са пряко свързани с повишаването на средната им възраст. За последните 25 години средната възраст на горите в България е нараснала от 50 на 63,4 години. С остаряването горите усвояват все по-малко въглерод - те го съхраняват, но служат по-слабо като активни поглътители. Повишеното нетно поглъщане на въглерод е характерно за младите насаждения, чийто дял в страната намалява. Намаляването на нетното поглъщане на въглерод от гори е неблагоприятна тенденция и в контекста на ангажиментите на Република България по европейското климатично законодателство.

Поддържането на здрави, активно растящи и регулярно подновявани горски насаждения е ключово условие за максимизиране на въглеродния им потенциал в дългосрочен план. Ограничаването на сечите в зрели и презрели гори не увеличава въглеродното им поглъщане - то го намалява, като едновременно с това повишава риска от пожари, при които цялото натрупано въглеродно депо се освобождава мигновено в атмосферата.

1. Колизия с действащото законодателство

Въведените ограничения са в очевидна колизия с разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, съгласно която изпълнението на горскостопанските планове за горските територии — държавна собственост, е основен предмет на дейност на държавните предприятия по чл. 163. Горскостопанските планове са утвърдени по законово установен ред, включително след оценка за съвместимост с целите на опазване на защитените зони по Закона за биологичното разнообразие. Административното ограничение, наложено с оспорваната заповед, преустановява изпълнението на тези планове без да е налице правно основание от същата или по-висока нормативна степен.

2. Нормативна неопределеност и практическа неприложимост

Заповедта налага ограничение от 30% върху обема, планиран за ползване от гори над 100 години, без да въвежда забрана или ограничение върху подбора на насажденията, предвидени за ползване. Това означава, че могат да бъдат задействани всички насаждения с гори над 100 години, но планираното ползване в тях следва да се редуцира с 30% - уредба, която прави заповедта практически лишена от смисъл от лесовъдска гледна точка и превръща стопанисването на засегнатите насаждения в неефективно и противоречащо на установените лесовъдски правила.

Вследствие на тази нормативна неопределеност отделни териториални поделения са изправени пред невъзможност да изготвят годишен план за ползване съобразно предвижданията на горскостопанските планове в края на 10-годишния период на действие на плана - правна и оперативна блокада, която няма законово основание.

3. Несъответствие с изискванията на Стратегията на ЕС за горите за 2030 г.

По смисъла на § 1, т. 43 от Допълнителната разпоредба на Закона за горите, „гора във фаза на старост" е гора в последната фаза на естествена динамика на горското насаждение, без значими интервенции, с възраст на основните дървесни видове над 100 години, притежаваща характеристики на предклимаксно съобщество с неравномерна пространствена структура. Горите с възраст над 100 години в повечето случаи не притежават тези характеристики и автоматичното им третиране като гори в старост е научно и правно неиздържано.

1. Спад в добива и дефицит на висококачествена дървесина

След 2022 г. се наблюдава устойчив и задълбочаващ се спад в добива на дървесина. До 2025 г. общото намаление спрямо 2022 г. достига 28,4% - около 1,8 млн. куб. м. Особено тежко засегнати са средната и дребната дървесина: при широколистната средна дървесина спадът достига 45% към 2025 г. Единствено едрата дървесина показва известно възстановяване с ръст в началото на 2026 г., което потвърждава устойчиво търсене именно в тази категория - пряко свързана с ограничените гори над 100 години.

Дефицитът на висококачествена дървесина поражда редица взаимосвързани негативни ефекти:

• нереално покачване на цените на едрата строителна дървесина;
• нелоялна конкуренция между преработватели и между държавни и частни горски собственици;
• принудително съкращаване на работни места в дървопреработвателните предприятия;
• завишени цени на фасонираната дървесина, неконкурентни на международните пазари;
• намален износ и увеличен внос на по-евтина дървесина;
• стимулиране на нерегламентирания добив на дървесина;
• неритмично изпълнение на горскостопанските планове;
• неравнопоставеност между съседни ДГС и ДЛС в различни региони на страната;
• ограничаване на дългосрочните инвестиции в сектора.

2. Ценови шок и макроикономически последици

Цените на дървесината достигат пик през 2023 г. с ръст от 60-70% спрямо 2021 г. при всички категории. Ограниченията допълнително засилват търсенето и натиска върху цените, като дори очакването за по-нататъшни рестрикции се превръща в самостоятелен ценообразуващ фактор. Ефектът от повишаването на цените на дървесината се отразява негативно на производствените разходи и на цените на всички производства и продукти от дървесина, предлагани на пазара, съответно и върху крайните потребители. Това засяга не само горския сектор, но и строителството, мебелната и хартиената промишленост.

3. Финансова дестабилизация на държавните предприятия

Намалените приходи от дървесина правят невъзможно финансирането на основните дейности на държавните горски и ловни стопанства - горскостопански, ловностопански, административни и стопански. Отделни териториални поделения не могат да изготвят годишен план за ползване съобразно предвижданията на горскостопанските планове в края на 10-годишния период на действие на плана. Финансовата нестабилност на сектора рефлектира и върху свързаните социално-икономически аспекти на общественото развитие в районите, зависими от горски ресурси.

Изложените лесовъдски, правни и икономически аргументи сочат еднозначно, че Заповед РД49-196/21.05.2021 г. е нормативно неиздържана, практически неприложима и икономически нецелесъобразна. Тя не постига декларираните природозащитни цели, а води до измерими и документирани щети на горскостопанския сектор, на националната икономика и на самите горски екосистеми.

Следва да се подчертае, че:

• действащите лесовъдски системи вече осигуряват устойчиво, природосъобразно и дългосрочно стопанисване на горите;
• горите с възраст над 100 години в по-голямата си част не притежават характеристиките на гори в фаза на старост по смисъла на закона (становище на ЛТУ);
• ограничението не само не защитава горите, но активно влошава тяхното здравословно и физиологично състояние.

С оглед на изложеното, изменението на оспорваната заповед е не само оправдано, но и обосновано като необходимо.

Евентуалното въвеждане на регулаторни мерки с цел опазване на старите гори в бъдеще следва да се основава на задълбочен научен анализ и да бъде съобразено с действащата правна уредба, с принципите на устойчивото горско стопанство и с реалните характеристики на засегнатите горски насаждения. Несъмнено, подобни мерки би следвало да бъдат финансово компенсирани.