Green Peas

Сряда, 2 юли 2025 г. 151

Архитектурата на политиката на Европейския съюз в областта на климата е на път да достигне определящ етап с приемането на междинна цел за смекчаване на изменението на климата съгласно Европейския законодателен акт за климата. Целта на ЕС за климата до 2040 г. ще определи траекторията на нетното намаляване на емисиите на парникови газове, включително поглъщането на въглерод, където секторите, базирани на земята - със специално внимание към горите, които играят ключова роля.

Горите и секторите, базирани на горите, в Европа са на кръстопът на исторически решения. През 2025 г. Европейският съюз трябва да разгърне своите политики по Зеления пакт не само за да постигне всеобхватните и амбициозни цели за екологична устойчивост, но и за да отговори на някои от най-неотложните, настоящи стратегически нужди на нашия Съюз, включително и трите измерения на устойчивостта. Тъй като траекторията на смекчаване на изменението на климата до 2040 г. ще определи основната насока на архитектурата на политиката на ЕС в областта на климата, включително Регламента за LULUCF (Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство), този момент е от решаващо значение за определяне на насоките за стратегическата автономност, самодостатъчност и конкурентоспособност на ЕС, като същевременно се обърне внимание на настоящата геополитическа реалност.

През последните няколко десетилетия горските ресурси в Европа са се разширили по отношение на обща площ и обем на растящите запаси, но също така и по средна възраст на насажденията. Освен това се смята, че европейските гори представляват резервоар на въглерод, който се е увеличил почти пет пъти от 1950 до 1999 г. и е бил сравнително стабилен до 2013 г., благодарение на работата и инвестициите в устойчиво управление на горите. Днес обаче инвентаризациите на няколко държави членки показват, че резервоарът е в посока на ясен спад в много страни.

Смъртността на дърветата, предизвикана от изменението на климата, и намаленият растеж на горите, съчетани с увеличената сеч от санитарни отпадъци, са сред основните причини за намаляващия капацитет на резервоара на въглерод. Покачващите се температури, продължителните суши и увеличената честота на природните смущения (напр. вредители, пожари, бури) намаляват растежа на горите и скоростта на улавяне на въглерод. В същото време, застаряващите гори достигат физиологична точка на насищане, където нетното усвояване на въглерод се забавя, тъй като растежът намалява, а смъртността се увеличава.

Това отразява факта, че постоянно стабилното и безкрайно нарастващо поглъщане не може да се приема за даденост. В този контекст е много малко вероятно целта за LULUCF до 2030 г., която е установена в момента, да бъде постигната. Това подчертава необходимостта от промяна на политиката от фокус върху увеличаване на статичните запаси от въглерод в горите към динамичен растеж на горите.

Биоикономиката, базирана на горите, представлява уникална верига за създаване на стойност, където ЕС има висок потенциал за стратегическа автономност. Устойчиво управляваните европейски гори осигуряват възобновяеми и кръгови биоматериали за развиваща се индустрия, задвижвана от европейските високи постижения в научните изследвания, иновациите и развитието. Капацитетът на горите за улавяне на въглерод, заедно с техния потенциал за заместване на материали и енергия, зависи от активно управлявани насаждения, благоприятстващи висококачествения прираст на биомаса. Европейските собственици и управители на гори и горските сектори подчертават, че биоразнообразието и здравите горски екосистеми са предпоставка за възобновяема и кръгова биоикономика, базирана на горите.

Предизвикателствата на нашето време също така носят възможности: сега е моментът да се използва европейското ноу-хау за устойчиво управление на горите, основано на горите, за да се намали зависимостта ни от вноса на изкопаеми гори от трети страни и да се стимулира икономика, основана на кръговостта на биогенния въглерод. Европейската верига за създаване на стойност, основана на горите, може и трябва да допринесе за целите на по-широката рамка на политиката на ЕС в областта на климата, до нейния истински потенциал. Тя трябва да бъде ключова част от новата стратегия на ЕС за биоикономика, насърчавайки конкурентоспособността чрез устойчиво управлявани гори, обхващайки от краткотрайни до дълготрайни горски продукти по цялата верига за създаване на стойност, основана на горите. Европейските горски сектори призовават за благоприятна рамка на политиката на ЕС в областта на климата, която надлежно отчита несигурността на въздействието на изменението на климата върху горите, не поставя краткосрочни несигурни политически цели, откъснати от дългосрочното мислене за решенията за управление на горите, и има за цел да разгърне потенциала на биоикономиката, основана на горите.

Освен разглеждането на резервоара на въглерод в горите, рамката на политиката на ЕС в областта на климата трябва да възприеме цялостен подход и да обхване цялата икономика, основана на горите, като се основава на ефекта на съхранение и заместване на горските продукти и биоенергията.

Вместо да разчита на увеличаване на запасите от въглерод, политиката в областта на климата трябва да признае растежа на горите – и по-важното, трансформацията на горите в по-устойчиви, адаптирани към климата екосистеми – като основен лост за дългосрочно смекчаване на последиците. Постигането на това изисква повече време и гъвкавост за горския сектор, отколкото обикновено позволяват настоящите климатични цели.

Целта на ЕС за климата до 2040 г. е предвестник на рамка за LULUCF след 2030 г., която следва да работи заедно за процъфтяваща и децентрализирана биоикономика, базирана на горите, в Европа, изграждайки се върху устойчиво и активно управлявани, адаптирани към климата гори.

Подписали: CEPF – Конфедерация на европейските собственици на гори EUSTAFOR

– Европейска асоциация на държавните гори CEI-Bois

– Европейска конфедерация на дървообработващата промишленост CEPI

– Конфедерация на европейската хартиена промишленост EOS

– Европейска организация на дъскорезницата Aisbl Bioenergy Europe ELO

– Европейска организация на собствениците на земя FECOF

– Европейска федерация на общностите, притежаващи гори

– UEF – Съюз на европейските лесовъди

Можете да достъпите статията на английски език в сайта на СЕЛ.