Green Peas

(Слово на проф. д-р Иван Палигоров)

          За ръководството на СЛБ е голяма чест и отговорност в 116 година от основаването на СЛБ да отбележим 100 годишнината на висшето лесотехническо образование в България, 120 годишнината от организираната борба с ерозията и укрепяването на пороите да продължим утвърдената традиция преди началото на 100-та Сед­ми­ца на гората да отдаваме почит към всички лесо­въ­ди, от различните краища на нашата страна, които са по­све­тили живота си на горското дело. Да се по­кло­ним и пред паметта на те­зи наши коле­ги, които са загубили жи­вота си в име­то на опазването и умножава­нето на гор­ското бо­гатство на Бъ­лгария.

          В горския летопис достойно място са заели пър­ви­те радетели допринесли за създаването на отде­ле­нието „Надзор на лесовете“ кьм Министерството на финансите през 1879 г. Този акт е знак, че горите са оценени като важна част от националното ни богатство и горското ни дело трябва да се организира за да пази това съкровище. В историята със златни букви е написано името на Петко Каравелов – минис­тър на финансите, който внася докладите до Алек­сан­дър I – Княз на България за основаване на отделе­ние­то и за назначаване на губернските лесничеи. Помнят се имената на Генко Шойлеков, Михалаки Георгиев, Стефан Дончов, Стоян Брънчев, Христо Раз­суканов, Константин Байкушев, Трифон Цачев, Петко Марков, Георги Петров, Димитър Христов, проф. Тодор Димитров, Димитър Киров, Йордан Митрев, Никола Василев, Петър Манджуков, проф. Асен Биолчев и на много други изявени дейци на лесовъдската наука, на гор­скостопанската практика, допринесли през годи­ни­те за съхраняване и умножаване на зеленото богат­ство на България.

          На 02 февруари тази година се навършиха 113 г. от жестокото убийство на Васил По­пов – лесовъдът, посветил себе си и дал живота си в борбата с не­за­­конните посегател­ства върху горите в Белово и Чепинското корито. В списъка на мъ­че­ниците  загубили живота си, трябва да прибавим и това на убития от бракониери Симеон Петаларов, на отровения Хърченски държавен гор­ски надзирател Христо Попски, на удавения Козлодуйски общин­ски горски стражар Петър  Миков, на застре­ля­ния от „неиз­вестни лица“ горски стра­жар при Селско-Рашката държавна гора в Трев­нен­ско Христо Фингаров, който е главен свидетел по дело за неза­кон­ни сечи в особено големи размери. По книгата на Йордан Чалъков горският мартиролог до 2000 г. включва на 640 имена на колеги, които са преследвани и загубили живота. За да опазят горското богатство на България. Трябва да добавим и загиналите през 2003 г. 4-ма военни пилоти, загинали при погасяване на пожара в местността Бетоловото, край Разлог. Загиналите през  2021 г. при горски пожар – Валери Димитров и Антон Гръбчев - колеги от ЮЗДП Благоев­град. Това са все достой­ни­ радетели на зелената емблема и лесовъдската колегия се прекланя пред тези рат­ни­ци на българската гора.

Към списъка трябва да прибавим и тези, които са изпълнили своя отечествен дълг. Историята ни припомня имената на 13 изявени за времето си лесовъди, загинали по време на войните през второто десетилетие на миналия век. Тогава нашата колегия е била мало­бройна и всяка загуба се е отразявала негативно на професионалното развитие, както и на стопанис­ването на горите у нас. В дружест­ве­ното списание „Горски преглед” нами­ра­ме „твърде печален и доста дълъг списък” - Христо Гошев, Атанас Лулчев, Петър Томанов, Владимир Куюмджиев, Атанас Стоянов, Брайко Бозов, Никола Василев, Ганчо Ган­чев, Никола Кънев, Георги Купенов, Цено Тотев, Ата­­нас Атанасов. Както казва тогавашният главен ре­дактор Георги Петров, само за 3 години, колегията се е разделила с цяла плеяда „блестящи звезди, из­чез­на­ли преждевре­менно от хоризонта на зелената ембле­ма”.

Със съжаление трябва да се отбележи, че през 2020 година ни напуснаха завинаги отявлени представители на лесовъдската колегия - д-р инж. Иван Иванов, инж. Продан Проданов и инж. Иван Гунчев, през 2021 г. - проф. д-р Никола Колев, председател на СЛБ в периода 1992-1996 г., инж. Стойчо Чимев - Благоевград, инж. Иван Георгиев от Берковица - всички дългого­дишни членове на УС на СЛБ и радетели за възстановяване на единството на горската ни колегия и на горската система за съхраняване на горското ни богатство на България.

С гордост и преклонение следва да се посочи, че нашите предшес­твеници са били обаятелни личности. Със силни характери и смелост, те са намирали подкрепа от интелигенцията, учителите и духовниците, за да успеят да опазят и да възстановят горското ни богат­ство. За величественото културно залесително дело на лесовъдите, започнало в края на XIX и началото на XX век днес говорят оставените живи зе­лени паметници. С апостолски труд, с подкрепата на цялата об­щес­твеност са създадени ловните паркове в София, Бургас и Русе. Прекрасните днес крайградски паркове Аяз­­мо­то в Стара Загора, Кенана в Хасково, Хисарлъка в Кюстендил, Липника в Русе, с прекрасно място за отдих на жителите и гостите на градовете и други.

Грандиозното залесително дело започнало в края на XIX век със създаването на разсадници в училищата от учителите – Никола Василев в Ловеч, Йордан Митрев в Кюстендил, Димитър Киров в Свищов До наши дни са създадени повече от 18 милиона декара нови гори. С гордост колегията може да посочи като най-голям успех овладяването на ерозионните процеси в горските територии, защитата на населените места и инфраструктурата от порои и наводнения, удължава­нето на експлоатационният срок на над 200 язовира. Специално внимание заслу­жава създадената система от полезащитни горски пояси в Северо-Източна България и Добруджа, предназ­на­чена да предпазва от вятъра и да задържа снежната покривка за увеличаване на добивите от земеделските култури.  

Не са малко и днес примерите за това, че наши достойни ко­леги - професионалисти, служещи вярно на Българската гора са зап­ла­ш­вани, преследвани, бити, нанасят се вреди на тяхната соб­стве­но­ст и на семействата им, биват уволня­вани и премествани под влия­ние на местни политически и икономически зависи­мости. На някои даже е обявявано, че нямат място в системата и те са принудени да търсят препитание в друго поприще.

Днес е денят на преклонение, но нашите ам­би­ции са непрекъснато да издирваме и да възстано­вяваме паметта на своите предшественици, отдали живота си за Българската гора.

Продължена бе инициа­ти­вата да се почистват и об­новяват паметните знаци – чеш­ми, плочи и паметници на бележити колеги лесовъди. През 2019 г. по случай 100 годишнината от рождението на колегата-лесовъд акад. Николай Хайтов в с. Хвойна, об­ласт Смолян бе открит музеен кът, а държавното горско стопанство вече носи името на писателя.  

Съюзът на лесовъдите ще продължи да работи за запазване на нашата горска история. На 21.03.2023 г. по случай Международ­ния ден на горите на територията на УОГС „Г. Ст. Аврамов“, в първия лесничейски дом, съвместно с Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите и Лесотехническия университет  бе открита Експозиция на горското дело в България. Съхранени са и са изложени артефакти във възстановена  стая на лесничея от началото на XX век, карта на горите от Татар-Пазарджик от 1895 г., описана е историята на горската служба, развитието на средното и висше лесотехническо образование. Изложени са фотографии на преобразяването на България през последните 146 г., което е успех на лесовъдската колегия, но с  участието на цялото общество.   

Следва да припомним, че българският ле­со­­въд, със своя висок професио­нализъм, всеот­дай­ност и граж­­данска доблест е заслужил уваже­нието и приз­на­ние­то на нашето общество още в края на XIX и началото н XX век. Лесо­въд­ска ни колегия днес не забравя сторе­ното в миналото и се старае да продължава тра­ди­циите за умно­жаване и опазване на нашето горско богатство, за отстояване на достиженията на горското стопанство, изградено в съз­вучие с новите реалности.

          Нека да се поклоним пред подвига на нашите предшественици,  с благо­дар­ност и признателност за тяхното де­ло!

04 април 2025 г.