ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА И ДЕЛОТО НА НАШИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ!
Вече е утвърдена традиция и тази година преди началото на 95-та Седмица на гората отдаваме почит към всички лесовъди, от различните краища на нашата страна, които са посветили живота си на горското дело. Да се поклоним и пред паметта на тези наши колеги, които са загубили живота си в името на опазването и умножаването на горското богатство на България.
В горския летопис достойно място са заели първите радетели допринесли за създаването на отделението „Надзор на лесовете“ кьм Министерството на финансите през 1879 г. С този акт се поставя началото на организираното горско дело у нас, а историята помни името на Петко Каравелов – министър на финансите, който внася докладите до Александър I – Княз на България за основаване на отделението и за назначаване на губернските лесничеи. Помнят се имената на Генко Шойлеков, Михалаки Георгиев, Стефан Дончов, Стоян Брънчев, Христо Раз¬суканов, Константин Байкушев, Трифон Цачев, Петко Марков, Георги Петров, Димитър Христов, проф. Тодор Димитров, Димитър Киров, Йордан Митрев, Никола Василев, Петър Манджуков и на много други изявени дейци на лесовъдската наука, на горскостопанската практика, допринесли през годините за съхраняване и умножаване на зеленото богатство на България.
През февруари тази година се навършиха 108 г. от жестокото убийство на Васил Попов – лесовъдът, посветил се на борбата с незаконните посегателства върху Българската гора. В списъка на мъчениците загубили живота си, трябва да прибавим и това на убития от бракониери Симеон Петаларов, на отровения Хърченски държавен горски надзирател Христо Попски, на удавения Козлодуйски общински горски стражар Петър Миков, на застреляния от „неизвестни лица“ горски стражар при Селско-Рашката държавна гора в Тревненско Христо Фингаров, който е главен свидетел по дело за незаконни сечи в особено големи размери.
Към списъка трябва да прибавим и тези, които са изпълнили своя отечествен дълг. Историята ни припомня имената на изявени за времето си лесовъди, загинали по време на войните през второто десетилетие на миналия век. Тогава нашата колегия е била малобройна и всяка загуба се е отразявала негативно на професионалното развитие, както и на стопанисването на горите у нас. В дружественото списание „Горски преглед” намираме „твърде печален и доста дълъг списък”, който включва имената на 12 лесовъди. Както казва тогавашният главен редактор Георги Петров, само за 3 години, колегията се е разделила с цяла плеяда „блестящи звезди, изчезнали преждевременно от хоризонта на зелената емблема”.
Не са малко и днес примерите за това, че наши колеги, служещи вярно на Българската гора са заплашвани, преследвани, бити, нанасят се вреди на тяхната собственост и на семействата им, биват уволнявани и премествани под влияние на различни зависимости. На някои даже е обявявано, че нямат място в системата на горите и те са принудени да търсят препитание на друго място.
Лесовъдската колегия се прекланя пред тези ратници на Българската гора. Съюзът на лесовъдите ще продължи да издирва своите герои и да работи за достойното им вписване в нашата горска история. С гордост следва да се посочи, че нашите предшественици са били много обаятелни личности. Със силни характери и смелост, те са намирали подкрепа от интелигенцията, учителите и духовниците, за да успеят да опазят и възстановят горското ни богатство. За величественото културно залесително дело, започнало в края на XIX и началото на XX век днес говорят оставените "живи зелени паметници". С апостолски труд, с подкрепата на цялата общественост са създадени прекрасните днес крайградски паркове Аязмото в Стара Загора, Кенана в Хасково, Хисарлъка в Кюстендил, Липника в Русе и т.н. До наши дни са създадени повече от 18 милиона декара нови гори. С гордост колегията може да посочи като най-голям успех овладяването на ерозионните процеси в горските територии, защитата на населените места и инфраструктурата от порои и наводнения, удължаването на експлоатационният срок на над 200 язовира. Специално внимание заслужава създадената система от полезащитни горски пояси в Северо-Източна България, предназначена да предпазва от вятъра за увеличаване на добивите от земеделските култури.
Денят на преклонение е един, но нашите амбиции са непрекъснато да издирваме и да възстановяваме паметта на своите предшественици, отдали живота си за Българската гора.
Продължена бе инициативата за Седмицата на гората да се почистват и обновяват паметните знаци – чешми, плочи и паметници на бележити колеги лесовъди. През 2019 г. бяха отбелязани годишнини от създаването на горските служби и бяха поставени паметни знаци на различни места в страната - 140 години от създаването на националната горска служ-ба, 120 години от основаването на горския печат и 110 години от основаването на Съюза на лесовъдите в България, 110 години от основаването на Националната професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“ в Тетевен и 70 години от основаването на Националната гимназия по горско стопанство „Христо Ботев“, Велинград. По време на Седмицата на гората в м. Трапето на територията на ДЛ Карлово бе открита паметна плоча „110 години организирано залесяване от лесовъда Никола Василев". Във връзка със 100 годишнината от рождението на колегата д-р Алекси Дамянов в с. Коевци бе открит паметен знак за постиженията в залесяванията в околностите на Сухиндол, а той бе избран за почетен гражданин на община Сухиндол. Бе открит реновираният по инициатива на дружеството на съюза на лесовъдите от ДГС Селище „Кът на лесовъда“, увековечаващ благородната дейност на колегията от района на Велинград и Пазарджик за възстановяване на щетите от смерча през 1961 г.
Следва да припомним, че българският лесовъд, със своя висок професио-нализъм, всеотдайност и гражданска доблест е заслужил уважението и признанието на обществото още в края на XIX век. Лесовъдска ни колегия днес не забравя стореното в миналото и се старае да продължава традициите за умножаване и опазване на нашите гори, за отстояване на достиженията на горското стопанство, изградено в съзвучие с новите реалности.
Нека да се поклоним пред подвига на нашите предшественици, с благодарност и признателност за тяхното дело!
03 април 2020 г.